Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Варна и "Фондация за устойчиво развитие" - Варна и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Живи и традиционни

Българските занаяти водят началото си от най-дълбока древност. Наследили традициите на траки, славяни и прабългари, през периода на Възраждането, в края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век занаятчиите създават прекрасни образци на традиционното българско изкуство.

Във Варненския регион през ХІХ-ХХ век са развити следните занаяти:  грънчарство, медникарство, ножарство, ковачество, леярство, златарство, кожухарство, сарачество, каменоделство, дърводелство, коларство, стругарство, бъчварство, зидарство и др.

Грънчарството е един от най-масово разпространените занаяти. За българската народна керамика са характерни формите с подчертана пластичност, с меки и чисти линии, подчинени на естествените пропорции на съдовете. Някои от тях са с богата украса – рисувана, гравирана, пластична. Изработват се трапезни съдове – стомни, кани, чинии, паници, чаши, блюда, тенджери, гювечи; съдове за съхраняване на продукти – делви, кюпове, гърнета, оцетници; обредни съдове – сватбарски бъклици, купи за водосвет, купели за кръщаване, кадилници; форми със стопанско и друго предназначение – бояджийски кюпове, катраници, тръби за вода, шапки за комини, хранилки, казани за варене на ракия и др.

Медникарството също е старинен занаят разпространен във Варненския регион. Съществува голямо разнообразие на форми и украса при произведенията от кована мед – котли, менци, казани, гюмове, сахани,  джезвета, кани, тигани, тенджери, тави, казани за варене на ракия; църковна утвар – купели за кръщенета, дискоси, потири за причастие, купи за нафора, менчета за светена вода и др.

За един търговски град като Варна златарството също е било важен занаят. Накити и предмети с култово предназначение са били изработвани от злато и сребро, а също от различни сплави (бронз, месинг и др.). Украсявани са били със скъпоценни камъни, седеф кехлибар и емайл.

Продължител на тези традиции днес е ежегодно провеждания от 26 юли до 26 август “Панаир на занаятите.” Това е най-голямото занаятчийско изложение в България - едно значимо по своята мащабност и богата съпътстваща програма културно събитие за гражданите и многобройните гости на Варна.

В рамките на “Панаир на занаятите” традиционно се представят майстори от различни области на художествените занаяти и приложното изкуство:

  • дървообработване, дърворезба и дървопластика
  • металообработка, ножарство и металопластика
  • бижутерство, гравьорство и часовникарство
  • килимарство, тъкачество и плетачество
  • кожарство
  • шапкарство
  • керамика и стъкларство
  • иконопис и стенопис
  • сладкарство
  • сувенири и др.

Демонстрациите на занаятчийските умения дават възможност на посетителите да наблюдават на живо създаването на творбите на майсторите.

Програмата на “Панаира на занаятите” включва множество концерти, модни ревюта, изложби и конкурси представящи многообразието в различните браншове на българските занаяти, както и различните стилове в българското приложно и изобразително изкуство.

Кулминацията в съпътстващата програма на Панаира е ревю-спектакъла “България - хилядолетна красота” - феерия от светлини, ритми и цветове.

Спектакълът представя красотата на традициите и съвремието в българската етно-култура. Новаторските решения на известни модни дизайнери вплитат в себе си авангардни линии съчетани с изящни автентични тъкани.

Последна актуализация на 21.12.2004