Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Варна и "Фондация за устойчиво развитие" - Варна и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Морската столица на България
Туризмът е традиционен отрасъл на регионалната икономика и е исторически свързан с развитието на Североизточна България
Туризмът е традиционен отрасъл на регионалната икономика и е исторически свързан с развитието на Североизточна България

Според сведенията на античните автори Одесос (днешна Варна) е основан от изселници от малоазийския град Милет през втората четвърт на VI век пр. Хр. Името на града Odessos (селище, разположено на вода) не е гръцко, а е от един по-ранен езиков пласт, което подсказва, че тук навярно има и по-древно селище. За кратко време Одесос става един от най-значителните пристанищни и търговски центрове по Черноморието.

Включен за няколко десетилетия в границите на Македонската империя на Александър Велики (336-323 г. пр.н.е.), след смъртта на неговия наместник в Тракия - Лизимах (281 г. пр.н.е.), градът възстановява независимостта си и става най-големия търговски център по Западното Черноморие.

В 15 г. сл.Хр. Одесос окончателно е включен в пределите на Римската империя и запазва значението си на пристанищен, търговски, производствен и културен център.

След основаването на Българската държава през 681 г. градът е опожарен от славяните и за дълго време  изоставен. За пръв път средновековна Варна е заселена отново в края на ІХ - началото на Х век. Новото си име получава от славянската дума “вран” (черен).

Истински градски облик обаче селището получава едва след превземането му през 971 г. от византийския император Йоан Цимисхий. Пристанището отново е възстановено, а за икономическия възход на средновековния град говорят намерените голям брой монети от този период.

В 1201 г. българският цар Калоян връща отново града в границите на  Българска държава. Овладяването на търговските пазари по Черноморието от Венеция и Генуа в края на ХІІІ век води до значителен подем в икономическия живот на гр.Варна. Той изнася разнообразни занаятчийски изделия и най-вече зърнени храни от плодородните земи на Североизточна България, а внася луксозни стоки за българската аристокрация.

След 1366 г., Варна е преотстъпен от българския цар Иван Александър на добруджанския владетел Добротица, който го превръща в своя столица и митрополитски център.

Варна е завладяна от османските завоеватели през 1389 г., но градът не губи предишното си пристанищно и търговско значение за земите на север от Стара планина.

От Освобождението на България през 1878 г. до наши дни Варна продължава развитието си като пристанищен, търговски, икономически и културен център и се утвърждава като един от най-динамично развиващите се региони на България с право наречен “морската столица на България”.

Последна актуализация на 21.12.2004