Римските терми, VI в. пр.Хр.

В традициите и културата на всеки народ съществуват множество паметни и притегателни места. Те му придават онзи неповторим чар, който го прави различен от останалите. Оригинален по съдържание, осезаем като присъствие, съвременен като виталност, древен като история, тук по бреговете на морето, наречено от елините Еуксинос - гостоприемно, а от славяните Черно, има един приказен град. Създаден през VI в. пр.Хр. от гръцки колонисти от малоазийския град Милет, град Одесос (град на вода), днешна Варна, е успял да оцелее въпреки превратностите на времето и да запази през вековете своята неподправена и достъпна красота. Така исторически, Варна се обособява като един от най-древните градове в Европа.  Днешното си име Варна, града получава след основаването на Българската държава през 681 година.

Византийските хронисти съобщават, че хан Аспарух достигнал до „Варна близо до Одесос”. До Х в. с това име се е наричала реката, с днешните езера. За пръв път град с името Варна се споменава след средата на ХІ в. Градът за дълго време остава най-голямата крепост и пристанище на западния бряг на Черно море. Присъединен е към територията на Второто българско царство през 1201 г. от Цар Калоян. През 1366 г. Варна става столица на Добруджанското деспотство. Тя е митрополитски център, подчинен на Цариградската патриаршия.

Варна е завладяна от османските турци през 1388/89 г. В близост до града, на 10.11.1444 г. се води паметната битка на християнските народи, начело с крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) с османските войски на султан Мурад ІІ.

Градът обаче не загубва значението си на пристанищен и търговски център.

Варна е сред първите български градове, където проникват идеите Възраждането (Българският Ренесанс). През 1860 г. е открито първото българско училище, а през 1861 - първата българска черква. През същата година се създава и музикалното дружество, а през 1870 г. - първото народно читалище (своеобразен културен феномен, характерен само за България). Читалища има и днес. Това е средище, в което през онези години се четат книги и вестници, играе се театър, свири се музика, рисува се, изнасят се лекции и т.н. През 1875 година е основано филхармонично дружество, а 4 години по-късно - първият хор. Първото в страната музикално училище е създадено във Варна през 1889 година. В Европа тези процеси са се развили 200 години по-рано, но за България те са закъснели поради петвековното османско робство.

Постоянния стремеж и неподправената ориентация към общоевропейските ценности изграждат съвременната визия за град Варна.

Днес, Варна е третият по големина град в България с 313 000 жители след София и Пловдив и един от най-динамично развиващите се, с прекрасни възможности за градски културен туризъм, както и за смесен, бизнес, конгресен, екологичен, религиозен, рекреативен, балнео, спортен и тематичен туризъм.

Дължината на града е над 10 км, a на ширина с новите квартали достига над 9 км. Територията на  Община Варна е 237 000 дка и покрива 2.14 % от тази на страната. Градът е заобиколен от зеленчукови градини, лозя и широколистни дървета. Голяма част от околността е заета от вили.

Централната част на територията на града е заета от обширна равнина  разположена  от  двете страни на  Варненския залив, езерото и канала ”море–езеро”. Няколко тераси се спускат към обширен залив, защитен по естествен начин от ветровете. Обявен за морски курорт през 1926 година, град Варна се оформя като един от най-важните пристанищни, търговски, курортни, културни, научни и административни центрове по бреговете на Черно море. Не случайно именно тук, в северната част на Черноморското крайбрежие, са изградени туристически центрове със световна известност. Природните дадености естествено опосредстват това развитие. Лятната температура на морската вода достига 24-26 С. До месец октомври е подходящо за морски бани, като температурата му не спада под 17-19 С.

Туризмът е традиционен отрасъл на регионалната икономика и е исторически свързан с развитието на Североизточна България.