Република България е разположена в югоизточната част на Европа, на Балканския полуостров. Столицата е гр. София. Въпреки сравнително малката си територия (110 912 кв. км.), страната има разнообразен релеф. Последователно се редуват просторни равнини, хълмисти територии и високи планини.Обширни плажни ивици и красиви скалисти брегове са разположени по протежение на черноморското крайбрежие.

Климатът на България е умерено континентален, с четири ясно изразени сезона; в най-южните части има средиземноморско влияние. В планините над 1000 м климатът е планински с относително ниски температури, обилни валежи и продължително снегозадържане. Средната годишна температура на въздуха е 10.5°С. Ветровете са разнообразни, относително постоянни са северозападните и западните, които през пролетта предизвикват затопляне, а през лятото носят валежи. Сравнително често духа и североизточен вятър - студен през зимата и горещ през лятото. Средните годишни валежи са от 450 до 1300 мм., като най-обилни са през май и юни. Снежната покривка се задържа от 10 дни (край Черно море) до над 200 дни (във високите планини) през годината.

В България се намират и добиват най-разнообразни минерални суровини: въглища, нефт и природен газ, рудни и нерудни полезни изкопаеми и минерални води. От рудите главно значение имат медните, полиметалните (олово и цинк), железните, мангановите и др. Основно енергийно гориво за България са лигнитните и кафявите въглища. Находища на нефт и природен газ има предимно в Северна България, но не са с промишлено значение. Нерудните полезни изкопаеми са висококачествени глини, каолин, гипс, перлити, фелдшпати, каменна сол, скални строителни материали.

Реките извират главно от високите планини и се оттичат към Черно море (чрез Дунав) и в Егейско море. В България има 526 реки с дължина над 2.3 км. Единствената плавателна река е Дунав, която минава по северната граница на България.

Трите най-големите реки на територията на България са:

• Искър – 368.0 км
• Тунджа – 349.5 км
• Марица – 321.6 км

Естествените езера в България са около 330, като най-големи са черноморските (Алепу, Аркутино, Поморийско, Белославско, Бургаско, Варненско, Шабленско). Повече от 250 са високопланинските ледникови езера в Рила и Пирин. Изградени са множество язовири, които са част от хидросистеми и хидровъзли. Подземните води имат голямо значение във водния баланс на страната. България е богата и на минерални води - над 600 естествени извора и над 370 сондажни водоизточника.

България има значителен брой почвени типове, разпределени в 3 почвени зони. В северна България преобладават черноземните и сивите горски почви. В южна България в равнините и хълмистите територии с надморска височина до 700 м, най-широко са разпространени канелените горски почви и смолниците. В планините на височина над 700-800 м преобладават кафявите горски почви и планинско-ливадните почви.

Общият брой на видовете растения в България е около 12 400. Характерно за растителната покривка е обособяването на вертикални растителни пояси. В долният лесорастителен пояс (от 0 до 600 м височина за северните изложения и към до 1200 м за слънчевите места) най-широко разпространение имат дъбовите гори. В средният лесорастителен пояс (от 600 м до 1700 м.) са разпространени букови, смърчови гори и смесените гори с бук и ела. В горният лесорастителен пояс (от 1700 м до около 2200 м.) основен дървесен вид е смърчът; на по-сухите места се срещат чисти гори от бяла мура и смесени гори от смърч и бял бор. На височина 2100-2500 м основен вид е клекът. Над 2500 м. е безлесният алпийски пояс, където значителни площи са покрити с тревна растителност. Ендемити за Балканския полуостров са 285 вида, български ендемити са 270 вида. Реликти растения са бялата мура, черната мура, източният бук, конският кестен, източният чинар и др.

Животинският свят е с голямо видово богатство, обитаващо специфични по климат и условия райони. За съхраняване на видовото разнообразие са създадени множество резервати, където при естествени условия живеят редки и защитени животни. В равнинните и хълмисти райони се срещат див заек, вълк, лалугер, полска мишка, яребица, пъдпъдък, сива гарга, полска врана и др.

Планинските райони са обитавани от мечка, вълк, сърна, благороден елен, елен-лопатар, дива свиня, дива котка, дива коза, лисица, глухар, лещарка, лешояд, някои видове орли, фазани и др.

В реките, езерата и язовирите се срещат шаранови, есетрови и костурови риби, щипоци, балканска пъстърва, щука, сом, блатни костенурки.

По Черноморието се срещат много птици – розов пеликан, голям корморан, сабльоклюн, кокилобегач, чайки и др., а в Черно море срещаме следните видове риби: есетрови, шаранови, черноморска пъстърва, кефал, скумрия, 3 вида делфини и др.

В България са аклиматизирани муфлон, нутрия, зубри, елен сика, дъгова пъстърва, бял амур, толстолоб и др.

Защитени природни обекти

Първите защитени природни обекти в България са резерватите “Силкосия” (обявен през 1931 г.), “Парангалица” (1933 г.), “Баюви дупки” (1934 г.), народният парк “Витоша” (1934 г.). Народните паркове са 11, резерватите – 90, природните забележителности –106, историческите места – 972, защитените видове растения – 330, защитените видове животни – 473. Народният парк “Пирин” и резерватът “Сребърна” са включени в Списъка на световното културно и природно наследство към ЮНЕСКО.