Настоящата публикация е изготвена със съдействието на Европейския съюз. Отговорност за съдържанието на тази публикация носят единствено Община Варна и "Фондация за устойчиво развитие" - Варна и по никакъв начин не може да се счита, че то отразява възгледите на Европейския съюз.
Архитектурни паметници
Дворцов комплекс Евксиноград
Дворцов комплекс Евксиноград

До Освобождението на България от турско робство в 1878 г. Варна е типичен ориенталски град с територия от около 170 хектара и население около 20 000 души, предимно турци, гагаузи, гърци и др.Българите са малцинство. Това определя и по-бавното проникване на европейските културни влияния, в т.ч. и в архитектурата.
Характерното в ансамбловото изграждане на съвременния град е  съчетанието между еклектичните и модерни стилове с превес на последните. В архитектурните школи се чувства не само европейското влияние, а и това на средиземноморските страни. Срещат се византийски, арабски, мавритански, арменски и пр. архитектурни елементи, обогатени с причудливи египетски и абстрактни орнаменти.

Обществените и големите търговски сгради са оригинални и носят белезите на едно голямо строителство. Повечето от жилищните сгради са двуетажни, но има и триетажни и четириетажни. Плановите схеми са изчистени, външната архитектура не е претрупана, макар да издава богатото съдържание. Монументалната скулптурна украса не е взета от готови образци, а е творческо търсене на местни и чужди скулптури.

Непосредствено след Освобождението във Варна започва строителството на голяма катедрална църква “Успение на пресвета Богородица”. Автор на проекта е одеския архитект Маас, който я проектира по подобие на едноименния Петербургски храм. Катедралата е построена през 1893-1896 г. със средства на общината и волни пожертвования на варненското население.

Красивите околности на Варна и великолепния морски бряг отрано определят мястото на града като курортен център. Началото на курортното строителство е поставено с изграждането на дворцовия комплекс Евксиноград, по проект на виенският архитект Румпел Майер с участието на големия български архитект Никола Лазаров. Дело на арх. Лазаров е къщата на инж. Т. Анастасов (сега Радио Варна), изградена като вила за увеселения в стил късен барок. По проект на арх. Лазаров през 1912 г. започва изграждането на Народния театър във Варна, завършен през 1932 г.

Измежду утвърдилите се варненски архитекти е и арменеца Кюрегян, автор на проекта на зала Съединение (сега филиал на Драматичен театър). Външната архитектура на сградата е наситена с елементи на арменското национално наследство, което и придава чуждестранен романтичен стил.

Най-популярния варненски архитект от този период е Дабко Дабков. По-значителни негови творби във Варна са: Аквариумът (1906-1911), Търговската академия (1914) - първото висше търговски училище, в чиято външна архитектура е намерила място уникалната монументална скулптурна украса на Кирил Шиваров,  кинотеатър Ранков (1911), хотел Лондон (1912), Търговско-индустриалната камара (1923-1930).

През 1893-1896 г. по проект на българския архитект Петко Момчилов е построена Девическата гимназия, изградена в стила на италианските “палацо” (сега сграда на РИМ – Варна).

Забележителен паметник на архитектурата от края на ХІХ век е сградата на Военния клуб изграден в стил ренесанс, барок и класицизъм по проект на военния инженер Тодор Бояджиев. От това време е сградата на Народната банка (сега Областен съвет – Варна), решена в стила на италианския ренесанс по проект на арх. Херман Майер. През 1889 г. по проект на арх. Сава Димитриевич се изгражда и часовниковата кула до централния площад.

От този период е и сградата на  Италианското консулство (сега  Военноморския музей). В района на морската градина по крайбрежния булевард се издигат и редица други сгради, изградени в духа на еклектизма, нахлул в пределите на града и страната в края на ХІХ и началото на ХХ век.

  • Част от крепостната стена на античния Одесос - подлеза на ул. ”Шипка”
  • Част от крепостната стена и ъглова кула от античния Одесос зад магазин “Валентина”
  • Дворцов комплекс “Евксиноград” края на ХІХ в. - сега Правителствена резиденция
  • Военен клуб (края на ХІХ в.) - сега Военноморски клуб - Варна
  • Сграда на Народната банка (края на ХІХ в.) - сега Областен съвет - Варна
  • Градският часовник (края на ХІХ в.) и зала “Съединение” - сега филиал на Драматичен театър - Варна
  • Къща на инж. Т. Анастасов (начало на ХХ в.) - сега Радио Варна
  • Аквариумът (1906-1911 г.)
  • Търговската академия (1914 г.) - сега Икономически университет - Варна
  • Драматичен театър “Стоян Бъчваров” от 1921 г.
  • Еврейска синагога от 1890 г., закрита през 1846-47 г.
  • Азизие джамия от 1795 г.
Последна актуализация на 21.12.2004